Колоездачно дружество "Буря" е основано през 1896г. Наброявало е 180 члена а членският внос е бил 120 лева за година. Дружеството е разполагало с капитал 25 000 лева. Общината е подарила място за колодрум на местността "Блатото". Още същата година да започне направата му. Настоятелството му се е състояло от председател Димитър Д. Манждуков, секретар - касиер Пенчо Георгиев, двама войводи и трима членове.

Тези подробни данни за колоездачното дружество са дадени на Власи Илиев през 1943г. от тогавашните му ръководители, а те са знаели кога е основано дружеството им.

Като се има в предвид, че всичко което Власи Илиев е описал в книгата си за останалите 8 дружества в града е напълно вярно, можем да приемем че и годината 1896 на основаване на колоездачното дружество - е точна.

По всяка вероятност образуваното през 1896г. Колоездачно дружество е просъществувало известно време и е прекратило дейността си, за да се наложи през 1907г. наново да се образува дружество, за което се отнася цитирания протокол. В този протокол е писано "и с малки изменения и допълнения се прие стария устав на първото Колоездачно дружество" се подвърждава съществуването на дружеството от 1896г.

Възстановеното през 1907г. колоездачно дружество по-късно било наречено "Буря". Една от целите на дружеството била да работи за повдигането и усъвършенстването на колоездачния спорт в града ни. Още тогава започват да се провеждат колоездачни състезания. По спомени на учителя - пенсионер - Марко Найденов Лингорски - роден 1894г. още от 1908г. са се провеждали колоездачни състезания. Най-добри състезатели са били братята Васил и Никола Пенчови Попови, Васил Иванов Самичковси и Цанко Илиев Таслаков.

По време на Балканската война (1912 - 1913г.), а също така и по време на Първата Световна война (1914 - 1918г.) дейността на колоездачното дружество напълно замира, поради пълната военна мобилизация. Една - две години след свършване на Първата световна война дейността на колоездачното дружество постепенно се нормализира. Започват да се провеждат състезания и колоездачното дружество "Буря" закрепва. Дружественото знаме било малко носимо на велосипед. То било от зелен копринен дебел плат, обвезано със златножълт шнур. На горния му край със златножълти конци е избродиран дъгообразно с едри букви девизът на колоездачния съюз "ОТЕЧЕСТВО, СИЛА, ДРУГАРСТВО".

Какъв дълбок смисъл и съдържание се крие във всяка от тези три думи, които са били нещо като закон за всеки състезател и дружествен член. В средата на знамето е избродиран състезател на колело с вдигната ръка държаща факла, а под него избродирано: Колоездачно дружество "БУРЯ". Избираем знаменосец не е имало. Знамето е било връчвано на победителя при колоездачното състезание и той го е носил до следващото състезание, когато е било предавано на новия победител.

През периода 1920-1930г. председатели на "БУРЯ" са били Христо Влаев - Стария, а след него Димитър Манджуков. През същият период освен състезания са се устройвали и походи.

През периода 1931-1944г. членският състав на "БУРЯ" от година на година растял. Така през 1934г. е имало 180 члена, а през 1944г. са били над 1000. Състезателната дейност през този период и твърде голяма. Многото запазени снимки свидетелстват за това. Едни са правени преди състезанието от тях се вижда кои са били състезателите, а другите са правени след състезанието, обикновено когато състезателите са правили обиколка из улиците на града. От снимките се вижда и колко много любители на колоездачния спорт са проследявали колоездачните състезания.

Колодрумът

Младото поколение не знае, че малкият някога Троян е имал голям колодрум. Той е бил където сега е автогарата и плаца за автомобили. На това място казвали "Блатото". То представлявало просторна пустееща земя, в която локвите пресъхвали само в много сушаво лято. Васил Илиев в книгата си "Град Троян" излязла през 1934г. пише, че това място е било подарено от Общината на Колоездачното дружество "БУРЯ" и последното ще започне направата на колодрум през 1934г.

Колодрумът е бил строен с дружествени средства и безплатен труд на колоездачите - особено на младежите. Предприемач е бил Петко Пенчев Станчев - Габровецът, а ръководител е бил Никола Сапунджиев - строителен техник и деен дружествен деятел.

Той е бил със земна писта обиколката на която е била 250 метра. На него започват редовно да тренират състезатели и да се провеждат пистови състезания. След няколко години са направени в южната му част дървени пейки за зрителите, а по-късно е бил заграден с висока дъсчена ограда.

Троянското колоездачно дружество "БУРЯ" е създадено с цел да направи колоездачния спорт по-популярен и да активизира състезателите е поканило при откриване на сезона през пролетта на 1939г. прославения български борец Дан Колов и други известни тогава борци.

"БУРЯ" в организационно отношение и състезателна дейност е било между водещите дружества в страната. По членски състав съответно на броя на населението в околията то е било на първо място . Българският колоездачен съюз е ценял много троянското дружество и в бюрата на конгресите си почти винаги е включвал негов делегат или е избиран такъв в състава на управленското тяло.

Приходите на "БУРЯ" са били значителни, както от членски внос така и от продажба на входни билети при пистови състезания на колодрума. Приходите са изразходвани главно за спортни цели - награди на победителите при състезания, направата на колодрума и поддържането му. Всички длъжности в дружеството са били на обществени начала - напълно безплатни.

Колоездачен клуб "Хемус-1896" е възродител и продължител на колоездачно дружество "Буря" основано през 1896г.

Треньор - U23

Роден на 27.07.1967г. в гр. Троян. През 1988г. е назначен за треньор на юношеските отбори на КК "Хемус - 1896", а от 1990г. и на мъжкия отбор на клуба.

През всичките години на треньорска кариера работи с много талантливи и известни състезатели като: Асен Асенов, Св. Григоров, Бойко Ангелов, Павел Шуманов, Станимир Одрински, Янчо Добрев, Николай Борисов, Габриел Тотев, Николай Дянков, Пламен Колев, Димитър Рачев, Димитър Господинов, Даниел Петров, Светослав Чанлиев и други.

През 1991г. е помощник треньор на националният отбор мъже на шосе на Виталий Резван, а през 1992г. на Димитър Котев. 1999г. е назначен за старши треньор на юношеския национален отбор и остава на този пост до 2000 г.

От 2001г. е треньор на мъжкият национален отбор на шосе.

От 1992г. до 1999г. е изпълнителен директор на КК "Хемус - 1896", а от 1999г. президент на КК "Хемус - 1896".

Ивайло Маринов - шампион в дисциплина "колокрос", а Даниел Петров заема II място за юноши ст. възраст. При мъжете I м. за Димитър Рачев и II м. за Димитър Господинов.

Димитър Господинов печели шампионските титли в дисц. 40 км. инд. по часовник, 160 км. общ старт, 50 км. по двойки заедно с Владимир Колев, изкачване на Витоша, Обиколка на Витоша и "4000м. индивидуално преследване на писта".

Даниел Петров зае II м. в изкачването на Витоша

Илиян Маринов е шампион в дисциплините 60 км. общ старт, 10 км. изкачване, критериум и заема IIIм. в дисциплината "10 км. индивидуално по часовник"

Даниел Петров е шампион в дисц. 120 км. общ старт.

Димитър Господинов стана Балкански шампион за мъже на шосе - в дисц. 180 км. общ старт и 4000м. индивид, преследване на писта в Атина - Гърция.

Даниел Петров стана двукратен Балкански шампион на шосе за юноши в дисц. 120 км. общ старт и 20 км. инд. по часовник.

Димитър Господинов зае VI място в Обиколка на Сърбия и Обиколка на България.

Ивайло Маринов и Николай Стамболийски заемат IIIм. В дисциплина "50км. по двойки" от Републиканско Лично първенство.

Димитър Господинов спечели купа "Буката - Одрински - Чанлиев" - Габрово на шосе. Вицешампионска титла на шосе за мъже от републ.иканското отборно първенство.

Димитър Господинов стана двукратен Вицебалкански шампион.

ДАНИЕЛ ПЕТРОВ (BUL)
- II място в Обиколката на Турция и приза за най- добър катерач
- Най-добър катерач в Обиколките на Гърция, Румъния Сърбия и България.
- Шампион на България в дисциплината "колокрос"
 - Балкански шампион в дисциплина "40 км. индивидуално по часовник" - II място в дисциплина "160 км. общ старт"

ГЕОРГИ ДРУМЕВ (BUL)
- Сребърен медал в дисциплина "Издържливост по точки"
- II място в дисциплина 4000м. отборно преследване на Републиканското лично първенство.